Философът Николай Бердяев за йерархията на ценностите

 Николай Бердяев

 Николай Бердяев: Човек запазва достойнството си, когато не се отказва от съвестта си

“Публикуваме откъси от размислите на руския философ и публицист Николай Бердяев (1874-1948) за йерархията на основните ценности и средствата за живот, превърнали се в самоцел. „Животът на човешкото общество минава под знака на една обсебваща икономика и техника, на лъжлива политика, на яростен национализъм. Йерархията на ценностите се определя според принципа на ползата, при пълно равнодушие към истината. Духовната култура е смазана. Целите на човешкия живот са помръкнали. Човекът е престанал да разбира за какво живее и не му остава време да се замисли върху предназначението на живота.

Човешкият живот е запълнен със средства за живот, превърнали се в самоцел. Подмяната на жизнените цели със средства е много характерен процес в човешкия живот, който обяснява доста неща. Но икономиката безспорно трябва да отнесем към средствата, а не към целите на живота. Средствата винаги са белег за духа на хората, за духа на свобода или на робство, на любов или на омраза. Осъществяването на някоя цел с цената на всичко крие опасности.

Принципът „целта оправдава средствата” не е от днес. На времето са го приписвали на йезуитите, но са го прилагали мнозина. И най-важното в случая е дори не това, че средствата са аморални, жестоки, че те по нищо не приличат на възвишените идеали. Най-важното е, че когато биват прилагани долни, противоположни на целите средства, тогава никога не се стига до до целта, средствата заместват всичко и за целите изобщо се забравя или те се превръщат в чиста реторика.

Въпросът за ценностите е изместен от борба за елементарни блага, за самата възможност да се живее и оцелява. По върховете на цивилизацията се извършва елементаризация, която само се представя за сложна.

За темата, отнасяща се до йерархията на ценностите, огромно и фатално значение е имало признаването на икономиката за предпоставка на целия човешки живот. Икономиката е само необходимо условие и средство за човешкия живот, но не и негова цел, нито върховна ценност или определяща причина. Не мога да се занимавам с философия, ако нямам храна, дрехи и покрив над главата си. Но философията ни най-малко не се определя от тези условия… Висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а са духовни.

Николай Бердяев 2

Създаването на духовна култура винаги означава спазване на ценностната йерархия, единствената йерархия, която може да бъде оправдана. Това ни довежда до сблъсъка на две ценности – на справедливостта и на свободата, основна тема на съвременния свят. В днешно време много обичат да противопоставят ценността на социалната справедливост и ценността на свободата, като предлагат да се направи избор между двете.

Тези основополагащи ценности в обществения живот ги разполагат географски по следния начин: Съветска Русия е за социална справедливост, Америка – за свободата. Поради това конфликтът се смята за неизбежен. Лично мен сега ме интересува не политическата злободневност, а вечния въпрос за справедливостта и свободата. Свободата е нещо много по-изначално от справедливостта. Преди всичко справеливостта (юстиция) съвсем не е християнска идея, а законова и безблагодатна.

Християнството създава и издига не идеята за справедливостта, а идеята за правдата. Насилственото осъществяване на правдата – справедливост с цената на всичко, може да бъде много неблагоприятно за свободата, също както утвърждаването на формалната свобода може да поражда грандиозни несправедливости. В това се проявяват противоречията на човешкия живот.

Същото противоречие и конфликт може да има между свободата и любовта, между любовта и справедливостта и т.н. Трагизмът на човешкия живот е не толкова в конфликта на доброто и злото, а в конфликта на положителните ценности. В името на свободата човек може да пожертва любовта, в името на социалната справедливост – да пожертва свободата и т.н…

Съществува свобода, от която човек няма право да се отказва, ако иска да запази своето човешко достойнство – такава е свободата на съвестта, също и свободата на духа. Отчуждаването на съвестта не може да бъде търпяно под никакъв предлог. На нея – съвестта – принадлежи първенството. Никаква социална справедливост не може да поставя това изискване.” ”

Откъси от „Йерархия на ценностите. Цели и средства”; Николай Бердяев

„Царството на духа и царството на кесаря”; Издателство „Захарий Стоянов”,

София, 2002 година

източник: http://goo.gl/6JGw7L

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s