За сока от моркови

carrot juice

 

“Редовното приемане на прясно изцеден морковен сок е една от най-добрите стъпки, които можете да направите по пътя на вашето здраве. Не случайно той е в основата на соколечението при класически автори като Норман Уокър. Наричан е царят на соковете и участва неизменно във всички рецепти. На какво се дължи ефектът – това и до днес е загадка, тъй като съществуват безброй други сокове с подобен състав, но с далеч не толкова мощно въздействие.

Загадките обаче често са обрасли с митове и морковеният сок не прави изключение. Мит е например необходимостта от добавянето на мазнина. Презумпцията е, че вит А е мастно разтворим и се усвоява в липидна среда. Да, но в случая – не. В моркова няма витамин А, а е наличен само неговият предшественик (прекурсор) – бета каротин, който е водно разтворим. Това е причината растителноядните животни, не разполагащи с бутилка олио до себе си да не страдат от дефицит на витамин А. В това се състои и част от отговора защо бета-каротина в морковения сок е безвреден за разлика от вит А, който предозиран може да доведе до тежки чернодробни поражения. В нашия организъм, предимно в черния дроб една част от каротина се превръща в ретинол – активен витамин А. Ако приемаме повече от нужното ни за момента количество бета-каротин, той не се натрупва като витамин А, а бидейки липофилен (има афинитет за свързване с мазнини в кръвта и тъканите) той се натрупва като резерв предимно в мастна тъкан, кожа и подкожие. По този начин оцветява безобидно главно дланите и стъпалата, но не и склерите и видимите лигавици, което наблюдаваме при различните видове жълтеници. Тъкмо поради свойството на бета-каротина да се конюгира с мазнини, той се натрупва повече при хора с хиперлипидемии (повишени масти в кръвта), неутрализирайки отчасти вредното им въздействие, както и при намалена функция на щитовидната жлеза и чернодробни заболявания. Нека повторим, че и при тези състояния той помага, а не вреди. При концентрация на каротина в кръвта над 250 мг%, той може да се депонира в кожата под формата на описаната вече ксантодермия (aurantiasis cutis), като предимството в случая е, че играе ролята на слънцезащитен фактор и ни предпазва от вредното въздействие на ултравиолетовите лъчи. Нека подчертаем също, че морковеният сок не е бета-каротин, а много по-сложна жива биологична система. Синтетичният или изолиран в таблети бета-каротин не е безобиден. Едно изследване при пушачи констатира с 20% увеличаване риска от рак на белия дроб при прием на таблети бета-каротин.

От народната мъдрост знаем обаче, че и най-доброто прекалено не е добро. За морковения сок препоръката е 400 мл. пет пъти седмично с два дни почивка. По индикации (онкологични заболявания и др.) тази доза може за даден период да се увеличи многократно. Моят личен съвет за по-добър баланс е да комбинирате морковения сок с прясно изцеден сок от разноцветни други зеленчуци, предимно зеленолистни.”

 д-р Гайдурков, www.georgigaydurkov.wordpress.com

източник: http://zdravjivot.org/
статия: http://goo.gl/WgByOC

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s